Първоначално училището в село Столът съществува като начално такова със само една на брой паралелка. Отваря врати десет години след освобождението на страната от турско робство, а трите махали тогава оформят селището под името Граднишки колиби. Всъщност обучителният период започва още между 1870-76-та година, когато страната се намира в навечерието на решителното априлско въстание. Поради липса на училище, тоест на сграда за такова, на първо време учениците се обучават в частни къщи. Един хамбар е престроен в училище и това се явява първата по-солидна постройка, напомняща школо. Иначе през отделни периоди от годините образованието е прекъсвано поради липса на учителски кадри. През 1896-та и следващата година в селото идват двама учители, назначени на постоянна работа. Благодарение на тях се отваря и вечерно училище за допълнително ограмотяване на младото поколение. Това са всички онези момчета, подлежащи на военна служба, а в махалата Боаза през 1910-та година се стига и до построяването на сграда за основно училище.
На 16-ти януари 1937-ма в Столът започва обучението на децата в пригодената за целта сграда, строена в предишните две години. Тази двуетажна постройка има общежития за спане и трапезария, където на учащите се сервира храна. През 1914-та година отваря врати друга важна институция за селото – местното читалище. В периода между 60-те и 70-те години се строи сграда с читалищен салон и сравнително добре заредена библиотека. С цел влогонабиране и кредитиране на членове, селото построява и земеделска кооперация по подобие на гиганта Райфайзен в наши дни. Потребителните отдели се въвеждат в края на Втората световна война, а кооперацията започва да функционира от 1904-та година. Първата стъпка в тази насока е отварянето на малко магазинче за хранителни стоки, където се набавят продуктите от първа необходимост за населението. Впоследствие цели шест големи магазина за стоки са построени, а освен това и модерна за времето си ракиджийница. Кооперацията отговаря за извършването на цялата търговска дейност за селото, което може да се похвали на по-късен етап и с ресторант и с модернизирана плодосушилня. Общественото хранене и търговията на дребно са два от основните аспекта на кооперацията, а освен това и изкупуване на селскостопански произведения.
Дом майка и дете е още една институция на територията на село Столът, специализирана в грижи за инвалиди и лежащо болни хора. Сградата е открита през 1960-та и след като през 1964-та се мести в село Гъбене, там се настаняват възрастни мъже и жени, които поради напреднала възраст или заболяване не са в състояние да се грижат сами за себе си. На първо време домът приема хора от абсолютно цялата страна, но през 1969-та година политиката на управление се изменя и там се подслоняват нуждаещи се само от гарбовски и плевенски окръзи. Центърът за настаняване от семеен тип за лица с физически увреждания на пълнолетна възраст все още функционира, всъщност това е преустроеният дом за инвалиди през 1994-та. Единствената по-важна културна постройка е монумент на загиналите по време на трите войни, които страната води в периода между 1912-та и 1918-та – съответно двете балкански войни и Първата световна.
